Любовта несъмнено е едно от най-красивите чувства в човешкия живот. Един от най-големите рискове, които поемаме.Онова, което ни кара да правим неща без логично обяснение. И да! Няма логика – това е любов. Не е казано, че ще е споделена, нито, че ще е безгрешна. Това, че някой те обича, не означава, че няма да те нарани или предаде.
За съжаление често любовта е ръка за ръка с болката, лъжите и изневерите. Много хора казват, че от нея боли. Напротив! Боли само когато тя си отива. Предизвикателство е – често след нея сме съсипани и дълго време не можем да се съвземем… Но пък какво би бил светът без нея? Пусто, сиво място, където ще властва само материалното.
Човекът е половинката от пъзела с две части и никога не може да се почувства цял без другата частица. Не е задължително връзката да е идеална. Ако любовта е истинска, караниците и споровете не са от значение, но често тя просто си отива без излишни обяснения. След като са си тръгнали доверието, вярата, надеждата и щастието, тя не намира смисъл да остане. А след като си отиде от нас, ние никога не сме същите.
Е, не е ли предизвикателство любовта? Чувството, което те поддържа жив и едновременно с това те убива? Нещото, което те кара да откриваш смисъла на живота и едновременно с това да губиш посоката? Предизвикателство е – да! А ти би ли го поел? Би ли се отдал на някого? Би ли го обичал безгранично много, без да го съдиш и без да искаш да го променяш? Би ли бил готов да споделиш доброто и лошото, мъките, несгодите, усмивките и сълзите си с някого? И този “някой” да не е просто “някой”, а човекът, от когото зависи дали слънцето сутрин за теб ще е ярко, дали вятърът ще ти се усмихва и ще гали косите ти. От него да зависи щастието ти. Човекът, който ще е причина за усмивките ти и виновникът за сълзите ти? Ако си готов на всичко това – значи несъмнено си готов да поемеш по пътя на предизвикателството любов.
Вашият коментар